Писани слова

Кръг „Писани слова”

Ден след ден с човешката душа се случва какво ли не; а изказът й често си остава същият. Думите често изостават зад опита. Това се отразява зле на душата. Чувства, нюанси, мисли, възприятия остават безименни, неназовими и недоволни от приблизителните формулировки…

Из „Реч на стадиона” на Йосиф Бродски

В кръг „Писани слова” ме заведе Стани. Зариби ме емоционалният заряд, който й носеше възможността да чете свои текстове пред публика. Отбрана, интимна и слушаща. Първия път отидох от чисто любопитство, а продължих да ходя заради усещането, че всеки от хората там е важно да намира по-точни думи за случващото се отвътре. Но също и да се опита да чуе. Групата е неголяма, неформална и доста разностранна, ала са все хора, които се вълнуват от темата за писането. Срещат се веднъж месечно и всеки, стига разбира се да е написал, чете новите си текстове. Ако ли не – чете по-стари неща или просто слуша. Коментарите не са задължителни.

В това интервю-разговор представям основното ядро: Алекс Ефисенева, която освен вдъхновител на кръга е и изпълнителен директор и един от учредителите на фондация МС Общество България; Емилия Илиева, която работи като обучител, фасилитатор и коуч на свободна практика; Иво Станков, който работи в областта на капиталовите пазари и е създател на сайта за дебютиращи автори Nowhere E-zine и Любомир Димитров, който работи в сферата на аудиото и музиката. Кръгът „Писани слова” е отворен за всеки, който иска да се включи.

Как реши да създадеш този кръг?
Алекс: Няколко неща ме запалиха. Идеята ни завладя заедно с Емилия и двете решихме да й дадем старт. Исках да разбера как се случва процесът на писане при другите хора. Другата цел беше да се стимулира самото писане, или дори не самото писане, а престрашаването да заявиш, че пишеш. Защото това е етап, който при някои хора е трудно да се преодолее. Поканихме наши приятели, за които знаем, че пишат или по някакъв начин са свързани с писане, редакторство, издателска дейност и така направихме първата сбирка.
Кога се случи това? През пролетта на 2008. Срещаме се средно веднъж месечно. Кръгът се разшири, дойдоха нови хора, имаше и такива, които дойдоха само по веднъж. Но като цяло се установи някакво ядро.
Какво ти носят на теб тези срещи? Изпитвам удовлетворение, когато хората могат да изявят нещата, които са в тях. На тези срещи те показват по нещо от същността си. И общото е, разбира се, че го изразяват чрез писани слова, но и не само. За мен е важно да се покаже искрата на писането, която е уникална за всеки един. Изследвам процеса на писане. Любопитно ми е. Самата аз пиша различни неща. Музата ме посети още в ученическите години. Но искам да го виждам как става и при другите, по-скоро като изява, но също и като техника и стил.

Иво: Искаш ли още малко детайли? Алекс се появи в един конкурс за кратък разказ, който организирахме преди време от сайта за дебютиращи автори. Появи се не съвсем с истинското си име, макар и доста близо до него. Не помня как се запознахме, но след това тя ни предложи да използваме офиса й за закриването на конкурса.
Алекс: Подписах се с псевдонима си тогава. Помня, че се интересувах кой е организаторът. И като разбрах, се присламчих, за да поразпитам направо от кухнята: как се прави такъв конкурс и т.н.
Иво: Лошото е, че попадна в неправилната кухня, защото ни беше за първи път.
Това е било литературен конкурс за дебютанти?
Иво: Точно така.
А теб какво те накара да се захванеш с такъв конкурс и с Nowhere E-zine?
Иво: Дълга история. Всичко започна 96 или 97, когато станах студент по икономика. И както можеш да си представиш от студентите по икономика не се очаква да създават каквито и да е литературни творби, камо ли пък да участват в конкурси.
Веднъж решихме да участваме в един такъв конкурс, бяхме се събрали подобен кръг, само че на много по-неформално ниво, заедно с един учител от Свищов. Никой от нас не успя да отиде, освен въпросния учител. Когато се върна, той спомена, че домакините отбелязали интересния факт, че са участвали и студенти от икономически ВУЗ и на мен ми стана много болно. Човек не може да бъде съден само по това къде учи. Не можеш да кажеш: “Много интересен факт е, че участват и икономисти.” Звучи като от параолимпиада. “Дайте им една топка да си играят”. Ама това, че не спазвали правилата, че излизали от линиите… Точно по това време се появи hit.bg. Събрахме се 5-6 души и направихме сайт, който беше отворен за всички. Хората пращаха текстове, ние ги публикувахме. След това си купихме домейн, хостинг. Направихме си правила за публикуване и изискване към творбите. Включиха се доста хора. Хубавото е, че има пишещи между 14 и 18 години. Болшинството от авторите са между 18 и 30 години. Истински дебютанти. А то това е идеята – едно от изискванията е да не си публикувал текста си никъде и да нямаш публикувани официално стихосбирки, сборници, разкази и т.н.
Ти как ще се представиш?
Иво: Аз съм много неща. Причината да съм тук всъщност е да разбера защо не мога да пиша. Съвсем сериозно. Просто в един момент спрях да пиша, пресъхнах като река и не мога да разбера защо. Имам интересни истории, държа разни идеи, пазя там. Имам някакви хартии, насъбирани в кутии от бонбони, ако се сещаш как се правеше навремето с първо, второ, трето – много важни отметки за разказ. Обаче тези неща имам чувството, че ще отлежават някъде. Ще ги пия след 30 години като вино, дето се казва.

 А теб, Любо, какво те доведе тук? От къде идваш?
Любо: Алекс ме доведе тук. От къде идвам? Някъде от центъра на галактиката вероятно, още не е ясно. Иначе това място е много интересно. Основното, което ме доведе тук, е възможността да направя една взаимовръзка към себе си чрез другите хора, които пишат и за които това е важно. Аз пиша от много отдавна, още от времето, когато бяха пъпчив пубертет, но едва тук и сега на много от нещата, които съм писал, им дадох публичност. Това за мен е много ценна обратна връзка. Нещо като себеизследване чрез другите.
Как ще се представиш? Обикновен интересен човек. Боря средата на 30-те години. По цял ден се занимавам с пазарни проучвания. Иначе основно съм работил в сферата на аудиото и музиката.
[...]
Интервюто взе Радмила Младенова

Тази публикация е разглеждана 2623 пъти.

(1 votes, average: 5,00 out of 5)

 Loading ...