Писани слова » Интервюта
уеб-дизайн и програмиране

Писани слова

Има три правила за писане на роман. За съжаление никой не знае кои са те.

Уилям Съмърсет Моъм

07.04.2009

Кръг „Писани слова”

Filed under: Интервюта — Александра @ 17:35

Кръг „Писани слова”

Ден след ден с човешката душа се случва какво ли не; а изказът й често си остава същият. Думите често изостават зад опита. Това се отразява зле на душата. Чувства, нюанси, мисли, възприятия остават безименни, неназовими и недоволни от приблизителните формулировки…

Из „Реч на стадиона” на Йосиф Бродски

В кръг „Писани слова” ме заведе Стани. Зариби ме емоционалният заряд, който й носеше възможността да чете свои текстове пред публика. Отбрана, интимна и слушаща. Първия път отидох от чисто любопитство, а продължих да ходя заради усещането, че всеки от хората там е важно да намира по-точни думи за случващото се отвътре. Но също и да се опита да чуе. Групата е неголяма, неформална и доста разностранна, ала са все хора, които се вълнуват от темата за писането. Срещат се веднъж месечно и всеки, стига разбира се да е написал, чете новите си текстове. Ако ли не – чете по-стари неща или просто слуша. Коментарите не са задължителни.

В това интервю-разговор представям основното ядро: Алекс Ефисенева, която освен вдъхновител на кръга е и изпълнителен директор и един от учредителите на фондация МС Общество България; Емилия Илиева, която работи като обучител, фасилитатор и коуч на свободна практика; Иво Станков, който работи в областта на капиталовите пазари и е създател на сайта за дебютиращи автори Nowhere E-zine и Любомир Димитров, който работи в сферата на аудиото и музиката. Кръгът „Писани слова” е отворен за всеки, който иска да се включи.

Как реши да създадеш този кръг?
Алекс: Няколко неща ме запалиха. Идеята ни завладя заедно с Емилия и двете решихме да й дадем старт. Исках да разбера как се случва процесът на писане при другите хора. Другата цел беше да се стимулира самото писане, или дори не самото писане, а престрашаването да заявиш, че пишеш. Защото това е етап, който при някои хора е трудно да се преодолее. Поканихме наши приятели, за които знаем, че пишат или по някакъв начин са свързани с писане, редакторство, издателска дейност и така направихме първата сбирка.
Кога се случи това? През пролетта на 2008. Срещаме се средно веднъж месечно. Кръгът се разшири, дойдоха нови хора, имаше и такива, които дойдоха само по веднъж. Но като цяло се установи някакво ядро.
Какво ти носят на теб тези срещи? Изпитвам удовлетворение, когато хората могат да изявят нещата, които са в тях. На тези срещи те показват по нещо от същността си. И общото е, разбира се, че го изразяват чрез писани слова, но и не само. За мен е важно да се покаже искрата на писането, която е уникална за всеки един. Изследвам процеса на писане. Любопитно ми е. Самата аз пиша различни неща. Музата ме посети още в ученическите години. Но искам да го виждам как става и при другите, по-скоро като изява, но също и като техника и стил.

Теб какво те доведе тук?
Емилия: Винаги ме е вдъхновявала силата на писаното слово и влиянието, което думите оказват върху света и хората. Всъщност вярвам, че думите създават светове и много от тях стават реални с времето.
Та, идеята за Писани слова беше плод на същото вдъхновение и беше копнеж по изграждане на група от съсловописци, с които заедно се вдъхновяваме, подкрепяме и развиваме… Иначе аз пиша за удоволствие, трудно се престрашавам да чета мои неща, но винаги съм доволна, когато го правя… Това са все стъпки към мечтата  ми един ден да издам моя книга…  А работим и по едно издание с Алекс, което е в съавторство…  

Иво: Искаш ли още малко детайли? Алекс се появи в един конкурс за кратък разказ, който организирахме преди време от сайта за дебютиращи автори. Появи се не съвсем с истинското си име, макар и доста близо до него. Не помня как се запознахме, но след това тя ни предложи да използваме офиса й за закриването на конкурса.
Алекс: Подписах се с псевдонима си тогава. Помня, че се интересувах кой е организаторът. И като разбрах, се присламчих, за да поразпитам направо от кухнята: как се прави такъв конкурс и т.н.
Иво: Лошото е, че попадна в неправилната кухня, защото ни беше за първи път.
Това е било литературен конкурс за дебютанти?
Иво: Точно така.
А теб какво те накара да се захванеш с такъв конкурс и с Nowhere E-zine?
Иво: Дълга история. Всичко започна 96 или 97, когато станах студент по икономика. И както можеш да си представиш от студентите по икономика не се очаква да създават каквито и да е литературни творби, камо ли пък да участват в конкурси.
Веднъж решихме да участваме в един такъв конкурс, бяхме се събрали подобен кръг, само че на много по-неформално ниво, заедно с един учител от Свищов. Никой от нас не успя да отиде, освен въпросния учител. Когато се върна, той спомена, че домакините отбелязали интересния факт, че са участвали и студенти от икономически ВУЗ и на мен ми стана много болно. Човек не може да бъде съден само по това къде учи. Не можеш да кажеш: “Много интересен факт е, че участват и икономисти.” Звучи като от параолимпиада. “Дайте им една топка да си играят”. Ама това, че не спазвали правилата, че излизали от линиите… Точно по това време се появи hit.bg. Събрахме се 5-6 души и направихме сайт, който беше отворен за всички. Хората пращаха текстове, ние ги публикувахме. След това си купихме домейн, хостинг. Направихме си правила за публикуване и изискване към творбите. Включиха се доста хора. Хубавото е, че има пишещи между 14 и 18 години. Болшинството от авторите са между 18 и 30 години. Истински дебютанти. А то това е идеята – едно от изискванията е да не си публикувал текста си никъде и да нямаш публикувани официално стихосбирки, сборници, разкази и т.н.
Ти как ще се представиш?
Иво: Аз съм много неща. Причината да съм тук всъщност е да разбера защо не мога да пиша. Съвсем сериозно. Просто в един момент спрях да пиша, пресъхнах като река и не мога да разбера защо. Имам интересни истории, държа разни идеи, пазя там. Имам някакви хартии, насъбирани в кутии от бонбони, ако се сещаш как се правеше навремето с първо, второ, трето – много важни отметки за разказ. Обаче тези неща имам чувството, че ще отлежават някъде. Ще ги пия след 30 години като вино, дето се казва.

 А теб, Любо, какво те доведе тук? От къде идваш?
Любо: Алекс ме доведе тук. От къде идвам? Някъде от центъра на галактиката вероятно, още не е ясно. Иначе това място е много интересно. Основното, което ме доведе тук, е възможността да направя една взаимовръзка към себе си чрез другите хора, които пишат и за които това е важно. Аз пиша от много отдавна, още от времето, когато бяха пъпчив пубертет, но едва тук и сега на много от нещата, които съм писал, им дадох публичност. Това за мен е много ценна обратна връзка. Нещо като себеизследване чрез другите.
Как ще се представиш? Обикновен интересен човек. Боря средата на 30-те години. По цял ден се занимавам с пазарни проучвания. Иначе основно съм работил в сферата на аудиото и музиката.
[...]
Интервюто взе Радмила Младенова

Тази публикация е разглеждана 2119 пъти.

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (1 votes, average: 5,00 out of 5)
Loading ... Loading ...

! Уведомете ни за тази публикация или коментарите