Писани слова

Памет

Ако помнех как се целува,
ако можех все тъй да прегръщам,
ако знаех как се вълнува
сърцето, когато се връщаш…
Ако помнех какво беше сладост,
ако можех без страх да докосвам,
ако знаех да плача от радост
и тъгата си как да прахосвам…
Ако помнех защо ли те чакам…
За да те върна какво да направя?
Ако помнех кога си отиде,
можех някак си да те забравя…

2007
(още…)

Тази публикация е разглеждана 2333 пъти.

(1 votes, average: 5,00 out of 5)

 Loading ...

Демокрацията ни донесе свобода – на словото, на избора къде да живеем, както и на свободата да се грижим за себе си както без да ни порицаят на квартално събрание че сме егоисти, така и да не ни гони гузната съвест, че отделяме време за тялото си например, а не за децата или възрастните родители или пък да оставаме до късно в работата.

Ходенето на козметик, солариум, фитнес, йога, тенис, педикюр, масаж, изпробването на нов ресторант с интересно меню, или един бърз резултатен шопинг на специален гел за еротични масажи – да изброим само някои от абсолютно легитимните проявления на грижата за себе си – са станали неразделна част от ежедневието ни. Колкото и да е напрегнато то, намираме няколкото часа седмично за фонда „и аз съм човек”. Една моя приятелка, мениджър в голяма фирма за консултантски услуги е категорична: „може телефонът ми да се е нажежил до червено, но моят час за масаж и парна баня е свещен”. Обменяме данни и опит за фитнес инструктори и спа процедури, за нови заведения и вино барове, но колко често поглеждаме как е този вътре, там където е душата ни, където носим най-ценното в себе си – своята уникална красива същност. Дали ни хрумва докато сме на фризьор, даваме ските си на сървис или караме колата си на автомивка, че и душата ни, тази, която вдъхва живот на всичко, което правим, се нуждае от специални грижи и специална храна? (още…)

Тази публикация е разглеждана 3289 пъти.

(No Ratings Yet)

 Loading ...