Към същността
Демокрацията ни донесе свобода – на словото, на избора къде да живеем, както и на свободата да се грижим за себе си както без да ни порицаят на квартално събрание че сме егоисти, така и да не ни гони гузната съвест, че отделяме време за тялото си например, а не за децата или възрастните родители или пък да оставаме до късно в работата.
Ходенето на козметик, солариум, фитнес, йога, тенис, педикюр, масаж, изпробването на нов ресторант с интересно меню, или един бърз резултатен шопинг на специален гел за еротични масажи – да изброим само някои от абсолютно легитимните проявления на грижата за себе си – са станали неразделна част от ежедневието ни. Колкото и да е напрегнато то, намираме няколкото часа седмично за фонда „и аз съм човек”. Една моя приятелка, мениджър в голяма фирма за консултантски услуги е категорична: „може телефонът ми да се е нажежил до червено, но моят час за масаж и парна баня е свещен”. Обменяме данни и опит за фитнес инструктори и спа процедури, за нови заведения и вино барове, но колко често поглеждаме как е този вътре, там където е душата ни, където носим най-ценното в себе си – своята уникална красива същност. Дали ни хрумва докато сме на фризьор, даваме ските си на сървис или караме колата си на автомивка, че и душата ни, тази, която вдъхва живот на всичко, което правим, се нуждае от специални грижи и специална храна? (още…)
Тази публикация е разглеждана 3289 пъти.
(No Ratings Yet)
Loading ...
Loading ...