Warning: Creating default object from empty value in /home/ampibg/public_html/sub_dom/words/wp-content/plugins/view_counter/view_counter.php on line 52
 Писани слова » Към същността
уеб-дизайн и програмиране

Писани слова

Ако преписвате от един автор, това е плагиатство. Но ако преписвате от двама - това е научно изследване.

Уилсън Мизнър, сценарист

30.05.2009

Към същността

Filed under: Публикации — Александра @ 14:17

Демокрацията ни донесе свобода – на словото, на избора къде да живеем, както и на свободата да се грижим за себе си както без да ни порицаят на квартално събрание че сме егоисти, така и да не ни гони гузната съвест, че отделяме време за тялото си например, а не за децата или възрастните родители или пък да оставаме до късно в работата.

Ходенето на козметик, солариум, фитнес, йога, тенис, педикюр, масаж, изпробването на нов ресторант с интересно меню, или един бърз резултатен шопинг на специален гел за еротични масажи – да изброим само някои от абсолютно легитимните проявления на грижата за себе си – са станали неразделна част от ежедневието ни. Колкото и да е напрегнато то, намираме няколкото часа седмично за фонда „и аз съм човек”. Една моя приятелка, мениджър в голяма фирма за консултантски услуги е категорична: „може телефонът ми да се е нажежил до червено, но моят час за масаж и парна баня е свещен”. Обменяме данни и опит за фитнес инструктори и спа процедури, за нови заведения и вино барове, но колко често поглеждаме как е този вътре, там където е душата ни, където носим най-ценното в себе си – своята уникална красива същност. Дали ни хрумва докато сме на фризьор, даваме ските си на сървис или караме колата си на автомивка, че и душата ни, тази, която вдъхва живот на всичко, което правим, се нуждае от специални грижи и специална храна?

С какво се храни душата ни, замислих се. Опитвам се да си дам отговор, простичък, така че да може да го разбере и седемгодишната ми дъщеря, която вече казва по телефона, че „мама е на семинар”, и за тригодишния ми син. Истината е, че откак открих Фондация „Същност” и посетих първото й събитие, „Да уловиш годината” преди около три години, намерих точно този микс от грижа, подкрепяща и приемаща среда, възможност за развитие и учене чрез преживяване, да, преживяване, който продължава да бъде най-полезната и здравословна храна за душата ми. Семинара „Към същността”, който в последствие разбрах, че е основополагащ за работата на фондацията беше за мен истинска храна за душата, по-различна от начина по който съм го правела досега, като четене на хубави книги, разговорите с приятели, реенето на погледа от някой планински връх…

След преживяното в петте дни на семинара бях сигурна, че искам още, че това е само началото и отидох на продължението „Споделяне на същността”. Ако „Към същността” беше едно малко необикновено, но вкусно предястие, което отваря апетита, то „Споделяне на същността” ми даде пълнотата и разнообразието на обяда в празничен ден с приятели, на веранда с изглед към морето, когато хапването и споделянето се сливат в едно удоволствие. Всяка хапка е умерена и с времето си, не бързаме за никъде, усещането е за храна, която зарежда и след която си готов да изкачиш връх или да преплуваш поне от плажа на Бургас до остров Света Анастасия…

Така се случи с мен, лека полека, в моето си темпо започнах да случвам нещата, които винаги съм искала да направя в личен и професионален план. Посетих почти всички събития, организирани от фондацията и това беше един своебразен курс по личностно развитие, който не съм и предполагала, че ще намеря някога. Изхвърлих по пътя много баласт от клишета, ограничения и вярвания които съм имала за себе си. Някои от тях се върнаха обратно, но вече се сприятелих с тях…

Погледнах очи в очи най-големите си страхове, разбрах какво значи да имаш негативно вярване и как мога да го приема и да го трансформирам в позитивно послание за себе си. Успях да кажа на баща ми, с когото никога не бях имала личен разговор, че много го обичам; разбрах, че искам да променя професията си и го направих; изхвърлих думата „трябва” от речника си; вече все по-малко се оправдавам за действията си; отстоявам желанията си; сбъднах мечтата си отново да се кача на яхта и да мореплавателствам; започнах да се обличам така, както винаги съм искала, но не съм се осмелявала – и разбрах, че свободата, която толкова много търся, е само и единствено в мен. Е, близките и семейството ми бяха не винаги очровани от промените – но аз вече стоя в центъра на живота си и те са с мен… И всичко това защото попаднах сред хора, за които това да дават подкрепа е най-нормалното нещо на света. И защото се осмелих да я получа.

Всъщност ако децата се хранят със здравословна и разнообразна храна, витамини и много любов, грижа и подкрепяща среда, същото важи и за душата ни, така го обясних на децата ми. И ако любимата храна на всеки е различна, то храната за душата, която аз намерих в семинарите на Фондация „Същност” е любима, не, жизненоутвърждаваща и вдъновяваща за много, много съмишленици. Ако апетитът ви вече се е изострил, ако там в душата ви, където е топло и пулсиращо, лекичко нещо ви гъделичка, заповядайте на юбилейния семинар „Към Същността”. www.sledva.com

Диана Карабинова

Тази публикация е разглеждана 3182 пъти.

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (No Ratings Yet)
Loading ... Loading ...

! Уведомете ни за тази публикация или коментарите



Няма коментари »

Все още няма коментари.

RSS хранилка за коментарите към тази публикация. TrackBack URL

Вашият коментар