Писани слова

28.10.2009

Нана, Той и Тя – Станила Гала

Filed under: Проза, Публикации — Александра @ 10:50

Цъфтяха кестените, бели и розови. Нана вървеше под тях и главата й докосваше тук-там листата, сведени под тежестта на белите цветни гроздове – приличаха на едри мъжки членове в очакване. Мирисът на акации и други цъфтящи проникваше дълбоко в тялото й и тя бързаше с присвити от наслада очи и набъбнали устни.
Бързаше за парти с танци. Беше ведра и спокойна, но не и в настроение за “ловуване”. Малко или много познаваше всички от компанията, само Него не. Нана винаги изчакваше и наблюдаваше, сега също, когато си почиваше от танците и пиеше уиски с много лед. Той флиртуваше с повечето жени. “Ясно!”, помисли си тя, “Той е от завоевателите!” Такива мъже никога не я бяха интересували, не ги привличаше.
Но тази вечер се разви коренно различно от всички досегашни нейни представи и страхове. Той и Тя се познаваха отдавна, Тя дори бе споделяла с Нана някои неща за Него. През цялата вечер Той танцува само веднъж блус, с Нана! И прояви явен интерес, и към нея. Нана изведнъж се отпусна и се присъедини моментално към веселата компания. Не разбра как, но след полунощ се озова в едно такси с Него и с Нея.
Той имаше хубаво, малко жилище на последен етаж в стара кооперация. Нана моментално го сканира и разбра, че се чувства добре тук. В безопасност. Пусна диск на Крис Риа, поиска си вино и запали цигара на големия, широк балкон. След минути видя мека, трепкаща светлина – Той бе запалил над трийсетина свещички по перваза и дървения под, едва тогава видя спалнята му: голямо легло, гардероб и дъсчен под. Странно, но главата й бе изпразнена от всякакви мисли, очаквания, предчувствия … Бе готова да се впусне в приключението.
Събитията се развиваха доста бързо за нейното темпо. Той влезе в спалнята по хавлия. Тя го целуна, махна хавлията, а след това и роклята си. Нана не бе свалила дори ботушите. Но това не я притесни ни най-малко, даже увеличи любопитството й, легна на леглото и ги погледа известно време, след което изпъна левия си крак и погали Него с ботуша си по голото му тяло, после с десния ботуш погали по гърдите и между бедрата Нея – Той и Тя се целуваха страстно и шумно.
“Махни ботушите!”, каза Той. “Не, ти ги махни!”, отвърна категорично Нана, защото обичаше да бъде събличана. Той и Тя продължаваха да се целуват, докато Нана го погали с острия, кожен ботуш по гърдите и пениса. Той откопча циповете и ги хвърли на пода, вдигна роклята й и я придърпа за краката към себе си. Тя седна плътно зад гърба му и започна да стимулира Него и себе си. Той и Нана се погледнаха за миг в очите и започнаха да се целуват. Езикът му, твърд и голям, изпълваше цялата й уста, напред и назад, нагоре и надолу, отвън и отвътре. Хареса й тази активност. Сега Той стимулираше с дясната си ръка седналата зад гърба му Нея, която вече стенеше силно от удоволствие, а с лявата прокара нежно пръсти по главата на Нана, по целия скалп – само това беше достатъчно, за да позволи всичко на този мъж тази нощ. Той хвана силно косата й, дръпна я енергично назад и започна да облизва нежната извивка на шията й. След миг устните му поеха възбудените зърна на малките й като праскови гърди. Нана погледна още веднъж за миг непознатия мъж в тъмносините му очи и разбра, че е готов да й даде всичко. Той разтвори с един замах още по-широко краката й и легна отгоре. Ловките му пръсти моментално намериха клитора и потънаха в меката влага. Въпреки бързината Нана усети как се изпълва с топлина и наслада. Видя, че Тя ляга до тях и се извъртя към нея, усмихнаха се една на друга звънко с глас, сякаш си благодаряха за неизказаното съучастничество. Тя придърпа Нана за главата и започнаха да се целуват. Хм, целувката с Нея бе по-нежна, но все така енергична. Нана прокара ръка по гладкия й корем. Тя имаше кадифена, шоколадова кожа, усещането да плъзга ръката си отгоре бе отпускащо и възбуждащо. Нана се наведе и докосна с устни трептящото женско тяло, след това облиза рамото й, мигновено плъзна ръка към едрите й гърди: “Това значи да стискаш големи цици!” – започна уверено да ги целува и жадно засмука зърната й. Усещането от допира на женската кожа бе съвсем различно – някак сатенено. В това време Той бе обвил с ръце перфектно оформеното дупе на Нана, разтвори широко бедрата и се стрелна с език към вагината й.
Тя ожадня и стана да глътне малко вино, отиде за вода до кухнята. Той обърна Нана с лице към него и я хвърли по гръб на леглото: “Красива си!” Нана само го погледна в очите и го обсипа с целувки. Той спря за момент, хвана й косата и я дръпна назад, гледаше я, ръцете му преливаха от нежност по бедрата й, по тялото, гърдите, повдигна я до себе си и каза: “Фантастична си!” Нана нищо не отговори, а само притвори бавно очи и дълбоко издиша. Езикът му не я оставяше нито за секунда, навлезе в дясното й ухо, тръпки преминаха по цялото й тяло и … забрави на момента къде се намира, сякаш изпадна в друго измерение, в което нямаше нужда да се контролира. Чу го само да прошепва: “Кога ще те видя пак?”
Нана стана да отпие също глътка вино, Той се изправи до вратата на балкона и я наблюдаваше с умиление. Отиде при него и погали очертанията на плътните му, изваяни устни, обви с левия си крак хълбока му и каза: “Имаш най-чувствените устни, които съм виждала досега!” и нежно атакува пениса и езика му, после започна да го хапе по гърдите, по раменете и устните – като малко зверче в нападение. Той сложи десния й крак на кръста си и я вдигна с невероятна лекота, понесе я, накъде … е, само за няколко крачки, до леглото – със смях се гмурнаха върху спалнята.
― Знаеш ли само колко си вкусна! – прошепна Той и не спираше да я гледа в очите. Тя се върна от кухнята и продължиха в същия вихър до изгрев слънце.
В един момент и тримата утихнаха, лежаха известно време един до друг , слети в едно – незабравима прегръдка! Той отиде до банята, а Тя се унесе сладко. Нана наметна оранжева хавлия и излезе на балкона, за да изпуши последна цигара преди да си тръгне. Той дойде освежен след душа в бяла хавлия с чаша вино и попита с кого живее, как се справя, какво работи. Нана не беше в настроение за разговори, Той остави чашата си върху саксията на балкона и с нежност притисна непознатата жена силно до себе си, двамата загледаха и задишаха свежия въздух на ранното утро в града.
― Знаеш ли, за първи път правя това … с тройката. – прошепна неуверено Нана.
― Не се притеснявай, и на мен ми е за първи път! – усмихна се спокоен Той.
― Но аз … и за първи път си лягам с непознат мъж – толкова бързо, от раз …
― За мен това няма значение, по-важно е откъде се появи и защо! – каза Той, пак се усмихна и продължи да я целува страстно както през цялата нощ.
Нана се облече, размениха набързо телефони и си тръгна. Той стоеше все още на вратата и извика:
― До скоро! Пази се!
Нана вървеше по тротоара и се усмихваше, почти на глас: колко изненадващо бързо и лесно и хубаво можеше да бъде всичко. Чудеше се с какво бе заслужила този подарък. Нямаше никакво значение, че Той не успя да проникне в нито една от двете. Нямаше никакво значение, дали ще й се обади или не. По-важни бяха думите, които й бе нашепвал през цялата нощ, които сега изпълваха душата й с щастие, а тялото й с възторг. Думите на един непознат.