Warning: Creating default object from empty value in /home/ampibg/public_html/sub_dom/words/wp-content/plugins/view_counter/view_counter.php on line 52
 Писани слова » Сънища-мечти – Станила Гала
уеб-дизайн и програмиране

Писани слова

Някои редактори са неуспели писатели, но такива са и повечето от писателите.

Т. С. Елиът

28.10.2009

Сънища-мечти – Станила Гала

Filed under: Проза, Публикации — Александра @ 10:54

Сирена препрочиташе за сетен път имейлите и писмата си до него, припомняше си сънищата с него, за пореден път – просто нямаше умора тази жена, сякаш черпеше вдъхновение от тези други, не реализирали се реалности … Това щеше да бъде последното й писмо до него като мъж, не знаеше ще може ли да приеме само приятелството му – въздушно, довявано от ветрове и пак отнасяно, много заредено и магнетично или напълно липсващо, многословно или безмълвно, такова бе …. Сирена беше вкопчена в представата си за него и смучеше неумолимо от соковете на фантазията си. До кога?
Наистина ли искаш да ти разкажа? Добре, тогава слушай:
Пролет пукна! Така казваме ние тук, по тези географски ширини – в буквалния смисъл на думата. Пукнаха се така дълго чаканите първи пъпки на дърветата – явиха се розови и бели цветове, носещи нежни аромати, опиващи и най-затворената душа; пукнаха се после пъпките на листата и започнаха да пръскат своето девствено зелено. Пролет пукна – като висш оргазъм на Природата.”

Сирена въздъхна, защото видя изгряващото пълнолуние – какво съвпадение: тази година пролетта оргазмираше на пълнолуние, абсолютна пълнота! Между запознанството и първата й среща с него бяха изминали много луни, но тя пенетрантно си спомняше какви ли не подробности: какво точно бе казал на всяка от четирите им срещи, какво бе писал в кратките имейли; да не говорим че знаеше наизуст неговия единствен истински отговор, когато точно преди година бе решила нито да го вижда, нито да го чува повече и му бе написала нещо като прощално писмо. Сирена си спомняше с точност до съвършенство своите реакции, всеки детайл от неговия живот, споделен може би между другото, или пък не, кой знае? Непрекъснато течеше в главата й филмова лента за него и нея, хм …
“Най-обичам да гледам сцената с нашата първа целувка! И двамата носим заряда на Пролетната оргия, покрит месеци наред, така набъбнал, че едвам го удържаме. Аз съм в самолета и едвам дочаквам последните минути на приземяването след четене, сън, вино и тупуркащо сърце. Кацнахме, минавам бързо по ръкава, нямам чекиран багаж, виждам първите посрещачи, къде си ти … Ще те позная ли, отдавна не съм те виждала? Ах, глупости, разбира се, че веднага ще те разпозная сред всички мъже на летището, на света! Ето те, широка усмивка, тичаме един към друг, забравям да дишам от вълнение, хвърлям ръчния багаж на земята и … се отпускам в теб. Най-сетне! Усещам твоя мирис, после обръснатото ти лице, нищо не виждам, устните ни се докоснаха неуверено …Аз загубих представа къде съм …
Не, не е това, там има много познати лица – те ми пречат в този толкова интимен момент на първата целувка с теб, така дълго очаквана като Пролетен оргазъм!
Друга сцена в главата ми – на работното ти място: не сме се виждали от правремена, ти – там, а аз – тук; намирам те – изненада, излизаш, радваме се един на друг и толкова силно се прегръщаме в коридора, завърташ ме, че забравяме да бъдем тихи, галя те по косите, дишам мириса ти (с леко напиращ афтършейв), гледаме се, после пак се притискаме, притискаме бузи и устни, но … никой не се осмелява да премине следващото стъпало, за което и двамата копнеем.
Ох, извинявай, забравих, че според теб влюбените са болни хора, било доказано дори от лекарите.”

Глупости! Сирена не разбираше защо не можеше да опише тази сцена на първата им целувка, която стотици пъти бе преживявала толкова живо във фантазиите си. Бе решила да експериментира с този мъж, да отваря душата си всеки път, усетила импулс за това. И тогава му пишеше, разкриваше му се. Той бе отговорил само веднъж на едно нейно писмо и като post scriptum бе написал: “Еротични фантазии? Tell me more???” Сега тя отново си спомни въпроса, подканата му на английски сякаш й казваше: “Хайде давай, още не си стигнала до ръба, давай, направи го, разкрий се до край, искам да те видя !…” Като светкавица на черното небе нещо й прощрака, беше ясно като бял ден, той само я наблюдаваше, предизвикваше, примамваше я, подаваше й парченца шоколад и наблюдаваше нейните емоционални движения, без да се включва самият той в играта – това се нарича първокласно емоционално воайорство! Защо го правеше ли? Ами от удобство, за забавление, да си погали егото, а може би от умора, или от страх … да се впусне в ново преживяване, да експериментира още веднъж … Може би този мъж не бе нейният воин на светлината, който ще рискува сърцето си, ако си заслужава … Самият той не бе наясно по въпроса, а и не искаше очевидно да е на ясно. Точка!
“Аха, така значи било!” и жената бавно започна да изпитва гъстата нега на воина – година и половина се чудеше как да разчита сигналите, подавани от него, консултираше се с тази и онази приятелка, бе загубила в един момент вяра в това, че мъжете и жените могат да разчитат правилно взаимните си сигнали и знаци, че могат да се намират …. “А то било толкова просто!”, и със задоволство започна да точи ангелския си меч, “уха, сега ще се забавляваме!”
Сирена пое предизвикателството и реши да рискува със следващата стъпка, описвайки следващия филмов кадър в мечтите й:
“Искаш ли да чуеш още нещо?
Бяхме в някаква стая, аз стоях по средата. Ти разкопчаваше ситните, кръгли копчетата на блузата ми едно след друго, бавно, много бавно, а аз се наслаждавах на леките докосвания на ръцете ти по моята кожа. Не докосваше гърдите ми, но това ме възбуждаше още повече, защото беше толкова близо и всъщност не точно в целта …. Обаче знаех, че ще стане, ще улучиш по-късно … Приближаваше все повече пъпа – изведнъж панталонът бе откопчан и свален, а ти започна да рисуваш кръгове с език около пъпа ми, първо надясно, после наляво; първо близо около пъпа, след това се отдалечаваше постепенно от него и аз се наслаждавах със затворени очи. Обичах да губя пръсти в твоите дълги коси, до опашката и след това отново до лицето ти. Ти слизаше все по-дълбоко и надолу, почти докосваше с острия връх на езика си Венериния ми хълм – кожата ми бе гладка и настръхнала от възхита и наслада, след това отново отиваше с език нагоре към пъпа, и така продължаваше известно време … Ти беше бавен, а аз търпелива, защото разполагахме с цялото време на света!
Това бе всичко, кратко, но много осезаемо за мен!
Пожела да научиш нещо за моите сънища с теб и ето че получи част от тях.”

Отдавана бе минало полунощ, Сирена сложи точка на последното изречение и се облегна доволна и усмихната на стола – чувстваше се направо като след страхотен секс! Тананикаше една от любимите си песни за рая, който водел в ада: “И кой отхвърля тази наслада?”… Нямаше нужда нито от цигара, нито от алкохол, жадуваше само за вода и сън. И за вяра, че някой ще приеме тази наслада.

София, март 2009 г.

Тази публикация е разглеждана 2634 пъти.

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (1 votes, average: 5,00 out of 5)
Loading ... Loading ...

! Уведомете ни за тази публикация или коментарите



Няма коментари »

Все още няма коментари.

RSS хранилка за коментарите към тази публикация. TrackBack URL

Вашият коментар