Warning: Creating default object from empty value in /home/ampibg/public_html/sub_dom/words/wp-content/plugins/view_counter/view_counter.php on line 52
 Писани слова » В очакване – Станила Гала
уеб-дизайн и програмиране

Писани слова

Адам е единственият човек, който е знаел, че когато казва нещо хубаво, никой друг не ко е казвал преди него.

Марк Твен

28.10.2009

В очакване – Станила Гала

Filed under: Проза, Публикации — Александра @ 10:56

В този град почти винаги е мрачно, духа леден вятър и вали ситен дъжд. По това време всеки бърза към къщи в костюмиран скафандър. Днес обаче не вали. Дори слънце грее през деня. Това донякъде поуспокои Сирена. Сега върви към хотела си, леко уморена, приповдигната от предстоящата среща. Какво ли очаква?
Казват, очакванията заблуждавали, измъчвали, те са проекции на идеалите ни …. Ами добре де, така да е, те изникват заедно с чувствата, тях не можем да сподавим, поне така бързо както ни се иска …
На кръговото видя щанд за цветя, подслонен под градинска палатка, вляво извън нея лежаха на тротоара някакви клонки. Ето това ще вземе за домакина, тя вярваше, че винаги когато се ходи на гости, е важно да се носи подарък на домакините. Цветя – но не и на мъж… Хм … Шоколадови бонбони бе друга опция – не й вървеше. Вино – той бе казал на първата им съвместна вечеря, че предпочитал бира, ами … Тогава ще вземе пролетна клонка, моментално забрави латинското й име. Веднага откри всъщност две тънки клонки увити около себе си в едно, много я хареса и я купи. “Хм, две тела – в едно …”, имаше подобна песен на любимия й актьор и певец Стефан Вълдобрев. После се притесни, ами ако К. се усъмни, и си помисли нещо …. разбира се, че ще види веднага нещо, еротиката в сливането на клонките бе очевидна, нежният им замах бе невероятен, като голи тела, потънали в забравата на страстта … С едно силно желание за свързване! Вървейки по тротоара, пазейки минувачите от скъпия подарък, Сирена изведнъж изтръпна: видя многобройните малки пъпчици по гъстите клончета! Олеле! Боже, така силно усети присвиване в корема долу – през целия ден, когато видеше малките или по-големи пъпки на дървета и храсти, усещаше това придърпване в долната част на корема – невероятно приятно, гърдите й също изтръпваха, напъпваха, забавяше дишане, притихваше, вървейки сред костюмирани скафандри с леко полуотворена уста, набъбнала като пъпка на магнолия. Всичко бе като в очакване на пробуждането, като преди оргазъм, бавно и постепенно се трупаше копнеж. Сирена обожаваше тази най-първа фаза на пролетта. Неусетно отпускаше все повече бедра и вагина и походката й ставаше неузнаваема. Тя самата не вярваше на ново появилото се усещане за чувственост и наслада. И то само от някакви си пролетни пъпки. Всъщност – една приятелка само преди дни й бе показала този трик с походката “Просто отпускаш вагиналния си мускул и хълбоците ще затанцуват от само себе си.”, бе казала тя. Наистина страхотно усещане! Дали я забелязваха околните? Това нямаше значение – вечно скованият гръб изчезна моментално с отпускането на най-нежния мускул.
Сирена успя да плати стаята си, да вземе душ – предпочете да не рискува и да не отиде на вечеря, пропита с пот и менструална кръв. Беше чувала, че някои мъже направо лудват от мириса или предчувствието за пот и менструална кръв при жената, но кой знае дали този беше такъв, той и без това бе по-специален …
Тръгна с карта на града към неговото жилище, в един момент се обърка с имената на улиците и както обикновено – потърси някого за помощ, намери двама полицаи, които любезно я упътиха. Ето го блокът. Натисна друг звънец без да иска, обади се женски глас, после той … Сирена вече пътуваше в малкия, тесен асансьор към десетия етаж, клонките едвам се побраха. Сърцето й вече биеше неудържимо… Боже, какво ставаше, то искаше да излезе ту през гърдите, ту през корема. Ту през гърдите, ту през корема. Никаква дихателна техника не помогна, никакво утвърждение, никаква молитва. “Моля те, движи се по-бавно!”, бе единствената й мисъл сега. Старият асансьор се движеше бавно, тя броеше етажите, като овце, когато не можеше да заспи. И ето чукна десетият! Излезе с гръб напред, за да опази още малко пролетната клонка. Обърна се и видя две отворени врати – празни. Ами сега: Quo vadis domine? Провикна се: “Коя врата?” В отсрещната се появи тъмен мъж в боксерки. Смутено Сирена погледна веднага вляво, към другата отворена врата … И там се появи К. Слава Богу! Тя е в безопасност, всичко е наред.
Очакваше тази среща от девет месеца. Точно преди девет месеца без един ден се видяха за последно, с ясната позиция, че той не желае да смесва секс и емоции. Неговото “Не!” бе категорично.
Той много хареса клонката, извади стъклена ваза и двамата потърсиха подходящо място да я подпрат, защото напорът на двете, всъщност увити една в друга клонки бе неизмеримо силен за крехкия съд. К. продължи да готви. Тя огледа жилището му и изведнъж цялата се отпусна и поиска вода. Той отвори вино, наля цяла бутилка вода в гарафата и забрави да й подаде чаша. Тогава Сирена откри чери доматчетата, в синя порцеланова купичка до мивката и започна да хапва от тях, за да утоли жаждата от преминалото напрежение. Твърдите червени доматчета се пукаха весело в устата й и я даряваха със свежест и радост. Нямаше желание да говори нищо, а само да го наблюдава как готви, но … естествено не ставаше, трябваше да говори през цялата вечер, да се контролира, да се прикрива, ужас!
Чери доматчетата бяха предвидени за предястие, К. прибави към тях моцарела, обилно полята със зехтин и сух босилек – Сирена никога не се бе сещала за такава елементарна комбинация, поглъщаше бавно и с мъка прикриваше звуците, които й се искаше да издаде. Обикновено обичаше да мучи от сладост, когато се хранеше вкусно: “Мммммммм…!” Едвам се сдържаше да оближе зехтина по устните си, да не би да …. По дяволите, защо се държеше така прилично, от какво се страхуваше?
Не познаваше вкуса и мириса на пресен естрагон. Но в комбинация с къри и още нещо, което тя не успя да разшифрова, лютостта на зеленчуците бе божествено възбуждаща. За нея. Ядеше бавно и пиеше бързо. К. отвори вече втора бутилка италианско вино, спомена и за трета. За какво говореха, за какво всъщност той говореше? Имаше ли значение? Тя плъзгаше непрестанно поглед по изящните му ръце, китки, пръсти. По лицето му. Искаше да запечата в съзнанието си всеки сантиметър от него, всяка секунда с него – кой знае кога пак щеше да го види… Коремът й ту се стягаше, ту се отпускаше, гърдите й останаха през цялата вечеря като чери доматчета, сочни и твърди, готови всеки момент да се пукнат.
Сирена обожаваше този мъж, а трябваше да скрие това. Можеше ли? Тогава спря да се храни, да пие, само миришеше страхотния хашиш, който К. донесе за две цигари, тя дръпна само два пъти и си поиска чаша гореща вода. Да, от бързоварна кана или от газовия котлон – без значение. “Моля те, дай ми чаша гореща вода!”, повтори Сирена, защото това й желанието му прозвуча необичайно, несериозно.
Той отнесе чиниите, нейната още с храна – естествено, нали вече бе студена. Тя не се възпротиви, от една страна искаше да продължи, от друга не можеше да погълне нито хапка, нямаше нужда от ориз със зеленчуци с пресен естрагон,  а от него.
От малка се страхуваше от тъмното. Страхуваше се също да го помоли да я изпрати, дори само до средата на пътя, до парка. Ох, пак трябваше да бъде силна, еманципирана жена. А леля Дима преди година й бе казала, колко е важно да се научи да бъде слаба. Да, ето че точно в този момент Сирена поиска да бъде слаба, но не бе чута ….
“Ще сляза с теб до долу. Прати ми непременно по имейла профила на жилището, което търсиш. Ще ти копирам обявите.”, каза К. и за пореден път я целуна за сбогуване по устните и бузите. “Ех най-сетне да дойде един свестен човек в този град!”
Тя с мъка удържа импулса си да го погали по косата – като приятел. Тръгна по осветените улици, мислейки да отпуска ли хълбоците си по това време на денонощието или не.
К. се върна в своите черни чаршафи с възторжени мисли за новия си любовник в Берлин. Два дена след пристигането си у дома Сирена се обади на бившия си любовник и си уговориха среща за суши, само допреди три месеца това означаваше секс. А сега?

Брюксел/София, март 2009 г.

Тази публикация е разглеждана 2759 пъти.

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (1 votes, average: 5,00 out of 5)
Loading ... Loading ...

! Уведомете ни за тази публикация или коментарите



Няма коментари »

Все още няма коментари.

RSS хранилка за коментарите към тази публикация. TrackBack URL

Вашият коментар